21

НЯМА КАК ДА ГО ПРОСТИМ

Смазаха душите от начало,

долар, евро

мама, тати подмени,

търсим днес

остатък от държава,

а трески

под ноктите от нея

сал остават

кървави следи.

Смазаха мечтите от начало,

алчност, завист

полета на птица подмени,

по лице сълзи

оставят пътеки

на изгубените дни!

Смазаха сърцата от начало,

преклонената глава

хайдути замени,

по земята на България

спомен не оставиха

от великите ни дни!

Смазаха народа от начало,

мрак историята ни покри,

търсим оня спомен за полята,

22

пясък в устата ни хрущи,

докато спомена

за отминали сияйни дни

се опитваш да преглъщаш!

Смазаха душите от начало,

смазаха и малкото мечти,

смазаха мечтите за България –

туй, сърцето,

няма как да го прости,

опитът

държавата ни да се заличи!

17. 10. 2018

23

ТУК ЕВРОПА СЕ РОДИ

ПЕСове

нападнаха Балкана,

дето тук

Европа се роди!

Демокрацията в

ЕНПейци се изражда,

всякой гледа да отръфа

от балканските земи!

Нищо утешително не носи

тоз ламтеж

за слава и пари,

тази търговия

със живота на народа,

дето кара всеки

за живот

да си плати!

Перспективата комай е ясна!

Таз земя и

тоз народ

ще си вървят!

Щом остава тук да властва

алчността, дето

вижда от народа

сал купчинка пари!

24

ПЕСове заръфали месата,

ЕНПейци ни душат

и мълчи учудена земята

как от таз земя отрови се роят!

ПЕСове нападнаха Балкана,

дето тук Европа се роди!

30. 09. 2018

КОНДИЦИЯ

Държавата ни

никога не е била

в по-добра кондиция –

вървиш и даваш кеш

и на ръка,

законите оставяш

прах да дишат!

12. 11. 2018

25

ТАЗ ЗЕМЯ ТЪДЯВА

Този ЕС и тази страна!

Таз държава

и тишината тази!

Този народ

мъката му днес,

сега,

нищо не напомня

миналата слава!

Тази планина

и това поле!

Нивите, горите

тук покрити от забрава!

Оня дух

и обездвижените

днес нозе,

к‘во на българите

днес остана?

Тези хора

и онези светове,

и поколенията,

тичащи тъдява,

кой за тях помисли,

миг дори поне,

през цената

на продадената слава?

26

Оня свят

и нашето небе,

облаците сини,

дето носеха негата,

за родина, дом и род

и синьото море,

дето днес

тъгата пребивава!

Тоз ЕС и таз страна!

Таз държава

и нейната управа!

Този народ

мъката му днес,

сега,

нищо не напомня

миналата слава!

11. 09. 2018

27

ВЪРВИ народът

Върви НАРОДЪТ уморен!

Върви народ обезверен,

от демокрацията претоварен,

зад зъби зорлем стиска си душата

и чуди се коя гора да хваща!

От революцията няма вест,

от битовизми дъх не ни остана,

закърпването дупки днес

икономически прогрес си стана.

Революционерите четат и пишат,

к‘во другите не мислят като тях,

платената любов е най-активна,

тя носи бъдеще за Вас!

Върви с фенер май някакъв човек,

опитва демокрация да осветлява,

а образът му остава чер –

светлината пушек най-раздава!

Върви народът уморен.

Върви народ обезверен,

от демокрацията претоварен,

зад зъби зорлем стиска си душата

и чуди се коя гора да хваща!

21. 07. 2018

28

ДЕ Е ЛЕВСКИ!

Нито свята,

нито чиста,

сал сурата поумита,

да е лъскава и красна,

да не видят и усетят

колко вътре гние всичко,

колко вътре всичко се разпада,

колко няма вече правда!

Българска държава!

18. 07. 2018

29

НА КУПИДОН БАТАКА

Купидон огледа своята стрела,

до цел достигна – цяла в бронежилетка

от сметки и банкноти скрита!

На сухо Купидон сега преглъща,

гледайки мечтата на оная спихнала глава,

повече на банкомат прилича!

Купидон погледна листа с имена!

Ма как ги сбират тез примати,

щом целта им е една –

да се ползват като банкомати!

Тежък жребии е сега,

Купидон да го играеш,

дават списък-ценоразпис с имена

и стрела по цената правиш!

Всеки с бронежилетка се покрил,

диша тежко, сглабя със пари мечтите,

Купидон стрели по мярка им твори

да пробиват броните в душите!

На едните са пера,

там е ясно – чувства към парите няма,

другите – активните сега,

с бронебойни сметки са покрити!

Купидон да не си сега!

Тез поръчки целите,

със сметки тъй покрити,

сметки, сметки за стрели на любовта

в душите няма място,

останало открито!

30

ДЪРЖАВАТА ЗАПОЧВА В ПЪРВИ КЛАС

Държавата започва там

от първи клас и първия учител.

Повела за ръчички

малки белички листа,

шедьоври тя от тях създава!

Повежда ги

сред хорската гора

за тръните показва и разказва

и птици от листата

раждат се и литват те сред нас

и пойни и грабливи!

Листата бели

хвръкват към живота,

растат, порастват,

държавата изпълват

и с тях,

учителите първи,

държавата изписват

и своята надежда,

и цялото си бъдеще!

Държавата започва

в първи клас!

16. 09. 2018

31

БЯЛАТА ДЪРЖАВА

От каменна държава

за тридесет години

куп чакъл остана!

Сега опитват се

наново да я съградят,

с цимент корупция

бетон забъркват!

Време е лъва

от ГЕРБа да свалим!

Време е, вместо него

магистралката да изобразим!

Магистралката от „бело“!

Кадрите в държавата създала,

назначила и развила!

Знамето ни е три цвята:

и е бяло –

като „бело“,

и зелено –

както е листът за „бело“,

и червено –

както е кръвта,

проливана за „бело“!

26. 04. 2018

32

ПАРОДИЯ, НАРЕЧЕНА ДЪРЖАВА

Пародия, наречена държава,

коптор колониален, струпан без дувар,

ЕС разрухата ни радва,

а НАТО вдъхва ни кураж,

за туй държавата ни клати

и все Борисов си е на върха!

Пародия, наречена държава,

корупция поддържаща духа,

ръката произвеждаща благата,

протегната за милостиня днес държат!

Пародия, наречена държава,

коптор колониален, струпан без дувар,

ЕС разрухата ни радва,

а НАТО вдъхва ни кураж!

26. 04. 2018

33

ЗА БОКЛУКА

(МОНОЛОГ НА ИДИОТА)

Все повтаря се светът!

Пяната отгоре все изплува!

От боклук каймакът все така

цвят на обществото все формира!

И боклукът яхва цялата страна!

И боклукът все властта захапва!

И боклукът първо управлява!

После идва и гневът.

После и народен съд се появява!

После… времето върви!

Разните неща намества и размества!

После… по-различен свят се появи!

После той във властта се вмества!

После идва друго утро пак!

И боклукът, цвят, да видиш, става!

Пъчи се,

раздава справедливост в мрак!

И за прежния боклук,

сега наричан цвят,

денонощно жали!

После, както и преди!

След нощта… настъпва утро!

И цветът, каймакът,

както и преди,

във боклук

на светлина си се превръща!

34

Ей така светът у нас върви!

Ден след ден

и нощ деня последва!

Сменят се боклуци из властта!

А народът

все праха им диша!

16. 09. 2018

СРАМ СЕ НОСИ

Над смълчаната държава

срам се носи,

дъх не ни остана!

Уж народ сме

горд със слава,

а от историята

нищо не остана!

27. 09. 2018

35

МЕЧТАТА БОСА

По улиците шляпа босата мечта,

за нея всякакъв сезон е слънчев,

за нея топъл е снегът

и облаците слънце пръскат!

По улиците шляпа

неизживяната мечта,

напред, нагоре и е млада,

отминалите дни я правят все така

усмихната и слънчева, неустоима!

Асфалт, павета, прах от суета,

в очите паднала мъгла любовна,

сърцето тупкането ускорява,

слънцето залива земята с топлина,

мечтата боса щом по нея още скита!

По улиците шляпа босата мечта,

Подприпкваща, усмихната, с чадърче,

в рокленце, цяло на цветя!

Тя в пух превръща

на живота камъните остри,

сърцето щом за нея още пита!

По улиците шляпа босата мечта!

05. 01. 2018

36

ЩОМ ВРАТАТА ХЛОПНЕ

Вратата хлопва!

От туй,

което за съдба си мислил,

на живота вихърът

извлича те навън.

Подскачаш, удряш се

и спираш в първия

отсечен и полегнал пън,

срещнал с острите си ръбове

очуканата ти въздишка

на отминалия сън!

Всичко като миг премина,

като мълния животът прелетя,

жегата, дето те застигна,

всичко претвори

в изсъхнали цветя!

Той животът сух е,

кратък,

хрупкав,

вятър лесно го върти,

за надеждите повехнали,

за несбъднати мечти

вече времето нарежда

вместо трелите любовни

тъпаните на вбесените души!

37

Любовта в омраза се израства,

светлината се обръща в мрак

и онази общата надежда

става личен недостигнат праг!

Щом вратата на живота хлопне,

на живота вихърът

изхвърля те навън –

там, търкулнат до изсъхналия

наръч на цветята от мечтата,

ти усещаш болка

от несбъднатия сън!

10. 01. 1019

38

ЧОПЛЯ ДЖОБА СКЪСАН

Седнал сам

на сухата трева,

чопля джоба скъсан,

чудя се дали сега

стадион да построя

или да купя пушка?

Ей така седя

там на синора изсъхнал,

чопля дупки и мълча,

чудя се дали е още жив

геният ни български!

Седнал там

на сухата трева,

върху синора изсъхнал,

чопля дупка

в изоставената си душа

да разлистя

този синор български!

11. 09. 2018

Алчността не

намалява нито от богатството, нито от немотията

латинска сентенция

41

ДА БЕШЕ ЛЕВСКИ ЖИВ

А Левски можеше и да е жив,

пътищата да оправи,

железницата да ни дострои,

по нея свободата да достави!

А Левски можеше и да е тук,

с фес да управлява цялата държава,

да бе приел патриотичния мотив,

че толкоз управляващите дават!

А можеше днес Левски да е жив,

да кефи се из вилаета собствен,

народът щеше да е най-щастлив,

че патриот го управлява.

Да беше Левски днеска жив,

какви добри пари с патриотизъм

от него щяха да изкарат,

ма нейсе и от тези патриотът е щастлив,

все някой лев и от бесилото се прави!

А той увиснал кат каиш,

за няк‘ва свобода на бедните да брани!

А можеше днес Левски да е жив,

с властта да делка рекет,

да стърже кожа на раята

и с политическия днес башибозук

доволно да преглъща резултата!

06. 02. 2019