Корректор Даниел Марков

Корректор Елизавета Макарова

© Татьяна Макарова, 2017

ISBN 978-5-4483-9077-7

Создано в интеллектуальной издательской системе Ridero

От автора

Учебное пособие «Български език. Дарът от слънцето» является продолжением учебника для начинающих «Български език. Първи стъпки», являясь «мостиком» для перехода на более высокую стадию изучения языка – приобретение практических навыков.

Собирать и публиковать сказки в Болгарии начали в конце XVIII века. С изучением фольклора, литературной обработкой связаны имена Асена Разцветникова, Ран Босилека, Елина Пелина, Георги Раковского и др.

Бесспорно, самобытность Болгарии представлена в болгарских сказках. Основным занятием древних болгар было земледелие, поэтому и в сказках сильны мотивы крестьяской жизни, представлены обряды, связанные с землей и урожаем. С другой стороны – это героические сказки, прославляющие подвиги борцов за свободу. Так, Крали Марко боролся против иноземных поработителей, в сказках этот персонаж – мифологический, наделен рыцарскими чертами характера. В бытовых сказках и сказках о животных почти всегда высмеиваются отрицательные черты характера и социальная несправедливость.

Сказка в переводе способна воспроизвести и жизненные ситуации, и характер героев, однако само понимание национального характера, способа жизни и мышления преподносится только через языковые особенности, в том числе через речевые обороты, структуру слова.

Изучающим болгарский язык представляется возможность отправиться в «свободное плавание» по страницам фольклорных произведений, без теории и объяснения грамматики. Учебник предназначен для тех, кто изучает болгарский язык самостоятельно. Более половины текстов даются с ударениями, задания снабжены ответами. Конечно, на данном этапе изучения языка не все речевые обороты будут понятны, поэтому тексты сказок сопровождаются пересказом на русский язык и толковым словарем. В некоторых статьях толкового словаря объяснение слова дается на болгарском языке, что поможет научиться более свободно «ориентироваться в языке».

Помимо сказок, в пособии представлены загадки на болгарском языке, которые легко запоминаются, что дает возможность более быстрого пополнения словарного запаса.

Одна из сказок в сборнике называется «Дарът на слънцето» – дар солнца. Солнце – символ энергии, самопознания. Слънцето е светлина. Светлината символизира живота, доброто, знанието. То представлява чувство на уникалност и увереност в себе си. То подбужда ни да изразяваме творческите импулси, характерни за всеки един от нас. Желая Ви да развивате своето творческо начало.

Творческих успехов в продолжении изучения болгарского языка!

Бърза печалба, бърза загуба – Быстрая прибыль, быстрая потеря

Един човек тръгнал на пазар и понесъл кошница яйца да ги продава. На кошницата бил наврял тоягата си и я носел на рамо.

Вървял си човекът и си думал:

– Сега нося триста яйца. Ако ги продам по пара, ще взема триста пари, ако ги продам по две – ще взема шестотин пари. С тези пари ще си купя една свиня, па ще си я храня, тя ще ми опраси дванайсет прасета, все женски. Тия дванайсет прасета ще пораснат и всяко ще ми опраси още по дванайсет и, кога погледнеш, ще се сдобия с голямо стадо свине. Това стадо ще водя на гоене в гората – да ядат, да се охранят хубаво. Па ще ги откарам на пазар, та всичките ще ги продам и ще взема за тях незнайно имане. Ще си купя тогава един бял ат. Ще се обръсна и изгладя, ще се пременя, па като се кача на коня, па като си накривя калпака, чак при царевите двори, като вятър ще изфуча. Па там, заран – вечер ще препускам около царевите порти, та цялото поле атът ще изкопае с нозе, като кога свине го рили. А царевата щерка ще ме съгледа от чардака и ще ме хареса. Е, па щом ме заиска царевата щерка – и аз ще я взема. Тя ще ми роди мъжко детенце и ще го кръстя Богданчо. Кога ида на пазар, ще му купя ябълки. А като дойда дома, ще изтърчи Богданчо да ме посрещне от вратата. А аз ще протегна ръце да го прегърна и ще му река:

– Ела ми, сине Богданчо, ела тате да ти даде ябълчица!

Като издумал това, човекът забравил, та протегнал ръце да покаже как ще прегърне Богданча; и тогава изпуснал тоягата от рамо, и кошницата с яйцата – пляс на земята! Яйцата се изпотрошили, а той простенал:

– Е, отиде ми всичкото богатство!

Като се навел да пробира по-здравите яйца, видял един друг човек, който вървял след него, хванало го срам и попитал:

– Побратиме, отдавна ли вървиш по мене?

– От кога запечели, доде всичко загуби, все по тебе съм – казал човекът.

Отговорете на въпросите:

Какво понесъл един човек на пазара?

Колко яйца носи той в кошницата?

Какво попитал друг човек?

Преразказ на приказката на руски език

Один человек шел на рынок и нес корзину яиц продавать. В корзину просунул палку и нес ее на плече. Шел себе человек и думал:

– Сейчас несу триста яиц. Если их продам по монете, возьму триста монет, если их продам по две – возьму шестьсот монет. На эти деньги куплю свинью, буду ее кормить, она даст мне двенадцать поросят, все свинки. Эти двенадцать поросят вырастут, каждое мне даст еще по двенадцать. Тогда увижу, что получится большое стадо свиней. Это стадо буду водить пастись в лес, чтобы ели, питались хорошо. Потом их отвезу на рынок, всех их продам и получу от них невиданную прибыль. Потом куплю себе белого жеребца. Побреюсь, приведу себя в порядок, вскочу на коня, нахлобучу калпак и – прямо к царскому двору как ветер примчусь. С вечера подъеду к царским воротам, все поле жеребец истопчет копытами, будто свиньи его рыли. А царская дочь увидит меня сверху из дворца, и я ей приглянусь. Потом на ней женюсь. Она мне родит мальчика, и назову его Богданчо. Когда пойду на рынок, куплю ему яблок. А когда вернусь домой, выбежит Богданчо меня встречать у ворот. А я протяну руки, чтобы его обнять и скажу ему:

– Иди ко мне, сынок Богданчо, иди, папа тебе яблочко даст!

Как только подумал об этом, человек забыл, протянул руки и показал, как обнимет Богданчо; и вдруг упустил палку с плеча, и корзина с яйцами – плюх на землю!

– Ох, пропало все мое богатство!

Пока подбирал целые яйца, увидел другого человека, который шел около его, стало ему стыдно, и он спросил:

– Приятель, давно идешь около меня?

– С тех пор, когда ты получил прибыль, да потерял все, иду рядом с тобой, – сказал человек.

Гатанки за плодове и зеленчуци

Червено, мъничко, царя от пътя отбива.

Бял прозорец, без врата, пълна къща с деца.

Златна царица със свилена косица, в шума облечена, от полето довлечена.

Малко зелено, в гората червено.

Отвътре червено, а от вънка зелено.

Те са малки и червени, весели и засмени, по дърветата растат, и после ги ядат.

Рибка зелена, с конец уловена.

По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/

Отговори

Един човек понесъл кошница яйца да ги продава.

Той носи триста яйца.

«Побратиме, отдавна ли вървиш по мене?»

Гатанки: Ягода. Тиква. Царевица. Черешки. Краставицата. Диня.

Речи чекръче – Говори, веретено

Имало едно време един дядо. Той си имал дъщеря: когато се засмивала, трендафил цъфвал от устата й, а когато заплачела, от очите й маргарит капел. Дядото ги събирал и ходел да ги продава, за да се прехранват.

Прочуло се момичето с хубостта и с дарбите си толкова много, че мълвата стигнала чак до ушите на царя. Той поискал да се ожени за момичето и проводил хора да го вземат и да го доведат при него. Пратениците отишли, взели момичето и го качили в царската колесница.

Сред пратените хора обаче имало една девойка, която искала да се омъжи за царя. Тя много завидяла на хубавото момиче и веднага го намразила до смърт. Вървели, що вървели и на хубавото момиче му се припило вода. Завистливата девойка му рекла: «Ако ми дадеш да ти извадя едното око, ще ти дам вода».

Нямало какво да прави хубавото момиче и се съгласило. Завистницата извадила едното му око, скрила го в малка кутийка и му дала да пие вода.

Вървели, що вървели, стигнали до един кладенец. Хубавото момиче пак било ожадняло и поискало да пие вода. Завистливата девойка пак рекла: „ Ако ми позволиш да ти извадя и другото око, ще ти дам вода».

Момичето било много жадно и пак се съгласило. Завистницата извадила и другото му око, скрила го в една кутийка и му дала вода.

Другите жени, царски пратенички, си рекли: «Защо ли му е на царя царица без очи? Как ще се покаже с нея пред хората? Хайде да я захвърлим някъде в гората».

И като стигнали до една голяма коприва покрай сух кладенец, оставили момичето и отминали. Из пътя нагласили завистливата девойка, завели я на царя и му казали, че това е момичето, което щом се засмивало, трендафил цъфвал от устата му, а щом заплачело – маргарит капел от очите му.

Царят се венчал за завистницата. Чакал той тя да се засмее и трендафил да цъфне на устата й или да заплаче – и маргарит да падне от очите й. Ала тя нито се засмивала, нито заплакала, а царят все чакал, чакал.

А сиромашкото момиче било намерено от един старец, който го прибрал в къщата си. Веднъж то се засмяло за нещо и тоз час червен трендафил цъфнал от устата му. Девойката го дала на стареца и рекла: «Дядо, иди продай този трендафил в града и викай: „Трендафил за око, трендафил за око!“ И който ти донесе око, на него да го дадеш».

Старецът взел трендафила и тръгнал да вика из града: «Трендафил за око, трендафил за око!» Всички хора се чудели и никой не купувал трендафила. Щом стигнал до царските палати, старецът пак взел да вика. От прозореца се показала млада жена и попитала: «Какво продаваш, дядо?»

Той й отговорил: «Трендафил за око, дъще!»

А тя му рекла: «Дай го на мене!»

И извадила една малка кутийка, отворила я, дала му окото и взела трендафила.

Старецът занесъл окото на момичето, то го сложило на мястото му и прогледнало. Подир някое време момичето пак се засмяло и от устата му пак цъфнал трендафил. То отново заръчало на стареца да го продаде за другото око.

Той взел трендафила, отишъл в града и отново викнал: «Трендафил за око, трендафил за око!», но никой не купил цветето. Минал той край царските палати и от един прозорец пак се показала млада жена и го попитала: „ Какво продаваш, дядо?»

Той й отговорил: „ Трендафил за око, дъще!»

А тя рекла: «Дай го на мене!»

И извадила една малка кутийка, отворила я, дала му окото и пак взела трендафила.

Старецът занесъл окото на девойката, тя го сложила на мястото му и съвсем прогледнала.

Затъгувало един ден момичето и заплакало. От очите му закапали зрънца маргарит. То заръчало на стареца да иде в града да ги продаде, за да си купят нещо за вкъщи.

Той взел маргарита, занесъл го в града и пак го продал на царицата. А тя с купените трендафили и маргарит се опитвала да измами царя.

Много пъти старецът ходил в града да продава трендафил и маргарит. Слугите донесли на царя, че жена му купува трендафилите и маргарита на дядото. Царят се усъмнил в нея и решил да разбере всичко.

Поканил девойките от цялото царство – и богати, и бедни – на седянка. Всички отишли, отишло и дя